Част от Европа е офлайн и това е проблем за всички
Провалът в превъзмогването на онлайн неравенството в Европа носи риск от изостряне и на икономическото неравноправие. От години има предизвестия за възходящото цифрово разделяне и фундаменталната бездна, която съществува сред положителните цифрови връзки на север и ограничения от технологии юг.
Сега има риск това разминаване да провали софтуерните упоритости на Европейския съюз като осуети опитите му да се трансформира в цифров регулатор.
Политиците от Евросъюза с гневна скорост се пробват да унифицират разпокъсания онлайн свят на Стария континент. Целта е да се обезпечи на 500-те милиона поданици (най-голямата и богата група консуматори в Западния свят) безконтролен достъп до услуги като стрийминг на филми, " облачно " предпазване на данни и онлайн извършване на покупки, преди края на това десетилетие.
Но тези цели, известни като " дигитален обединен пазар ", са основани на неправилно съмнение: че всички в Европа имат идентични онлайн привички и идентичен достъп до интернет.
Всъщност хората и фирмите в Северна Европа са по-добре готови за настъпващата цифрова приливна вълна и се радват на по-голям достъп до онлайн услуги, в сравнение с тези в Южна Европа. Това демонстрират доста статистики на Европейски Съюз и на националните статистически организации на обособените страни членки.
Вместо да сплотява района, който така и така е неустойчив след десетилетие на слаб стопански растеж, напредък на екстремистки политици и английския избор за излизане от Европейски Съюз, единният дигитален пазар на Европа може да реализира тъкмо противоположния резултат.
Бездната сред Севера и Юга е дълбока макар скъпите опити на Европейски Съюз и националните държавни управления да я запълнят.
Жителите на Финландия, Швеция и други скандинавски страни (първите места, където всеобщият високоскоростен широколентов достъп и мобилна съгласуваност се появиха в ЕС) се радват на едни от най-хубавите цифрови услуги в целия свят.
Почти всички постоянно употребяват интернет за извършване на покупки онлайн, чат с другари или - тези, които го вършат, ще се познаят - за гледане на видеа с котки. По-важното е, че цената на онлайн достъпа от мобилен телефон е към 1% от междинния приход в района. С други думи, междинният скандинавец отделя по-малко от три дни от заработването на годишната си заплата, с цел да заплаща за интернет достъп.
Рязък контрастност по отношение на това има в някои от най-новите и най-бедни членки на Европейски Съюз като България и Румъния, където не повече от половината от популацията сърфира в интернет най-малко един път седмично. Дори младежите са надалеч от равнищата на потребление на интернет в Северна Европа, установи статистическата организация на Европейската комисия Евростат.
И най-неприятният факт е, че жителите на София и Букурещ да вземем за пример се постанова да харчат приблизително 8% от приходите си даже за най-базова мобилна съгласуваност, както твърди отчет на Европейски Съюз по този въпрос.
Това е покрай едномесечна заплата, изхарчена единствено за интернет достъп, който мнозина на север одобряват за даденост. Високата преграда за нахлуване на пазара в Южна Европа, съчетана с бавното нахлуване на широколентовия достъп и високоскоростните мобилни мрежи, може да има съществено въздействие върху присъединяване в цифровата стопанска система, бранш, който Европейски Съюз и националните законодатели дефинират като решителен за икономическото бъдеще на Европа.
Да вземем да вземем за пример онлайн извършването на покупки, бизнес с няколко огромни сполучливи европейски играчи като немската Zalando и английската ASOS, които към момента държат сериозен дял макар възходящото въздействие на Amazon върху този пазар.
В Германия и Англия да вземем за пример почти 80 % от хората са купили нещо през Интернет предходната година, демонстрират статистики на Европейски Съюз. В Италия и Испания, към момента две от най-големите стопански системи в Европейски Съюз, по-малко от 50% от хората пазарят онлайн. В Румъния те са единствено един на всеки осем консуматори.
Това неравноправие подкопава нападателните опити на Европейски Съюз да господства пазара - не като софтуерен иноватор, а като най-големия пазар в Западния свят.
То също по този начин дава на континента по-малко въздействие, до момента в който се пробва да постанова онлайн разпоредбите си и отвън границите на Евросъюза. Европейски Съюз към момента надминава огромна част от света по множеството цифрови индикатори - от досегаемост на високоскоростни интернет мрежи и изчислителна мощност до капитали за нови стартъпи и досегаемост на софтуерни експерти. И въпреки всичко единствено 55 % от европейците са пазарували онлайн предходната година, както оповестява Евростат, в съпоставяне със 79 % от американците по данни на Pew Research Center.
Представете си какъв брой по-различни биха били тези числа, в случай че всички жители на Европейски Съюз се радваха на типичните за севера равнища на интернет достъп.
Неспособността на Европа да преодолее неравноправие сред районите може да попречва опитите ѝ да контролира цифровия свят. Ако Европа не може да подреди личната си къща, за какво другите биха следвали нейното водачество в регулирането на уеб пространството?
Ситуацията се утежнява от обстоятелството, че тази динамичност има риск да усили икономическото разделяне на континента, което така и така се е затвърдило от финансовата рецесия през 2008 година
Политиците в Мадрид, Атина и Рим се пробваха да поддържат темпото на Берлин, Париж и Лондон. Но това е сложна, може би даже безнадеждна битка - такава, която ще става още по-неравна, в случай че Европа не признае кумулативния резултат от цифровото неравноправие.
Градове като Хелзинки и Стокхолм към този момент са доста над междинните равнища в набирането на рискови капитали или основаването на нови софтуерни компании. Шведската услуга за стрийминг на музика Spotify да вземем за пример се чака да стане обществена преди края на годината като тя се прави оценка на почти $10 милиарда
На този декор организирането на 28 (скоро ще станат 27) страни членки в обединен дигитален пазар наподобява все по-трудно.
Това обаче би трябвало да накара политиците от Европейски Съюз да премислят разрастващия се лист с оферти за обединен дигитален пазар.
Промяната на цифровите регулации в Европейски Съюз на доктрина е ориентирана към обезпечаването на еднакъв достъп до онлайн пространството на всички европейци - от Стокхолм до София. Тя обаче може да задълбочи съществуващото районно неравноправие, а това не е задачата, която европейските законодатели се стремят да реализират.
Сега има риск това разминаване да провали софтуерните упоритости на Европейския съюз като осуети опитите му да се трансформира в цифров регулатор.
Политиците от Евросъюза с гневна скорост се пробват да унифицират разпокъсания онлайн свят на Стария континент. Целта е да се обезпечи на 500-те милиона поданици (най-голямата и богата група консуматори в Западния свят) безконтролен достъп до услуги като стрийминг на филми, " облачно " предпазване на данни и онлайн извършване на покупки, преди края на това десетилетие.
Но тези цели, известни като " дигитален обединен пазар ", са основани на неправилно съмнение: че всички в Европа имат идентични онлайн привички и идентичен достъп до интернет.
Всъщност хората и фирмите в Северна Европа са по-добре готови за настъпващата цифрова приливна вълна и се радват на по-голям достъп до онлайн услуги, в сравнение с тези в Южна Европа. Това демонстрират доста статистики на Европейски Съюз и на националните статистически организации на обособените страни членки.
Вместо да сплотява района, който така и така е неустойчив след десетилетие на слаб стопански растеж, напредък на екстремистки политици и английския избор за излизане от Европейски Съюз, единният дигитален пазар на Европа може да реализира тъкмо противоположния резултат.
Бездната сред Севера и Юга е дълбока макар скъпите опити на Европейски Съюз и националните държавни управления да я запълнят.
Жителите на Финландия, Швеция и други скандинавски страни (първите места, където всеобщият високоскоростен широколентов достъп и мобилна съгласуваност се появиха в ЕС) се радват на едни от най-хубавите цифрови услуги в целия свят.
Почти всички постоянно употребяват интернет за извършване на покупки онлайн, чат с другари или - тези, които го вършат, ще се познаят - за гледане на видеа с котки. По-важното е, че цената на онлайн достъпа от мобилен телефон е към 1% от междинния приход в района. С други думи, междинният скандинавец отделя по-малко от три дни от заработването на годишната си заплата, с цел да заплаща за интернет достъп.
Рязък контрастност по отношение на това има в някои от най-новите и най-бедни членки на Европейски Съюз като България и Румъния, където не повече от половината от популацията сърфира в интернет най-малко един път седмично. Дори младежите са надалеч от равнищата на потребление на интернет в Северна Европа, установи статистическата организация на Европейската комисия Евростат.
И най-неприятният факт е, че жителите на София и Букурещ да вземем за пример се постанова да харчат приблизително 8% от приходите си даже за най-базова мобилна съгласуваност, както твърди отчет на Европейски Съюз по този въпрос.
Това е покрай едномесечна заплата, изхарчена единствено за интернет достъп, който мнозина на север одобряват за даденост. Високата преграда за нахлуване на пазара в Южна Европа, съчетана с бавното нахлуване на широколентовия достъп и високоскоростните мобилни мрежи, може да има съществено въздействие върху присъединяване в цифровата стопанска система, бранш, който Европейски Съюз и националните законодатели дефинират като решителен за икономическото бъдеще на Европа.
Да вземем да вземем за пример онлайн извършването на покупки, бизнес с няколко огромни сполучливи европейски играчи като немската Zalando и английската ASOS, които към момента държат сериозен дял макар възходящото въздействие на Amazon върху този пазар.
В Германия и Англия да вземем за пример почти 80 % от хората са купили нещо през Интернет предходната година, демонстрират статистики на Европейски Съюз. В Италия и Испания, към момента две от най-големите стопански системи в Европейски Съюз, по-малко от 50% от хората пазарят онлайн. В Румъния те са единствено един на всеки осем консуматори.
Това неравноправие подкопава нападателните опити на Европейски Съюз да господства пазара - не като софтуерен иноватор, а като най-големия пазар в Западния свят.
То също по този начин дава на континента по-малко въздействие, до момента в който се пробва да постанова онлайн разпоредбите си и отвън границите на Евросъюза. Европейски Съюз към момента надминава огромна част от света по множеството цифрови индикатори - от досегаемост на високоскоростни интернет мрежи и изчислителна мощност до капитали за нови стартъпи и досегаемост на софтуерни експерти. И въпреки всичко единствено 55 % от европейците са пазарували онлайн предходната година, както оповестява Евростат, в съпоставяне със 79 % от американците по данни на Pew Research Center.
Представете си какъв брой по-различни биха били тези числа, в случай че всички жители на Европейски Съюз се радваха на типичните за севера равнища на интернет достъп.
Неспособността на Европа да преодолее неравноправие сред районите може да попречва опитите ѝ да контролира цифровия свят. Ако Европа не може да подреди личната си къща, за какво другите биха следвали нейното водачество в регулирането на уеб пространството?
Ситуацията се утежнява от обстоятелството, че тази динамичност има риск да усили икономическото разделяне на континента, което така и така се е затвърдило от финансовата рецесия през 2008 година
Политиците в Мадрид, Атина и Рим се пробваха да поддържат темпото на Берлин, Париж и Лондон. Но това е сложна, може би даже безнадеждна битка - такава, която ще става още по-неравна, в случай че Европа не признае кумулативния резултат от цифровото неравноправие.
Градове като Хелзинки и Стокхолм към този момент са доста над междинните равнища в набирането на рискови капитали или основаването на нови софтуерни компании. Шведската услуга за стрийминг на музика Spotify да вземем за пример се чака да стане обществена преди края на годината като тя се прави оценка на почти $10 милиарда
На този декор организирането на 28 (скоро ще станат 27) страни членки в обединен дигитален пазар наподобява все по-трудно.
Това обаче би трябвало да накара политиците от Европейски Съюз да премислят разрастващия се лист с оферти за обединен дигитален пазар.
Промяната на цифровите регулации в Европейски Съюз на доктрина е ориентирана към обезпечаването на еднакъв достъп до онлайн пространството на всички европейци - от Стокхолм до София. Тя обаче може да задълбочи съществуващото районно неравноправие, а това не е задачата, която европейските законодатели се стремят да реализират.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ